Най-великите

Преди малко повече от седмица мъжкият национален отбор по футбол на Република България игра квалификация за Световно Първенство Бразилия 2014 с Малта… на затворени врата (не врати). През целия ден четях онлайн материали за този невероятен отбор на тренера Любослав Пенев. Всичките очакващи победа и всичките споменавайки, че сме наказани да играем без публика. Дневник например излязоха със следната статия. Само че никой не спомена защо ще играем пред празни трибуни… и така чак докато БНТ не се включи директно от мястото на събитието. На десетата минута от прякото предаване водещият, а и бившият тренер Марков, споменаха че някои зрители са подвиквали расистки възклицания по време на гостуването на датския тим, но играча за когото се отнасяли вече не бил в състава… #WTF!?!?!?!?

Бихме с три гола на Александър Тонев, който за първи път вкарва за националния отбор и още три отгоре безответни от другите наши момчета. Шест на нула, другари! Най–великите сме!

Може би защото сме най–великите на следващия ден нито Дневник, нито главният редактор на Дневник Дейли не ми отговориха на въпроса защо не написаха предния ден за какво, аджеба, сме наказани. Още повече, че въпроса беше подкрепен с няколко РТ–та и фаворизиране в Туитър. @velislava (главният редактор на Дневник Дейли) туитна, че ще разбере за какво говорим и ще “реагира”. Е, реакция още чакам… И не тази дето Цветан Василев атакувал президента и споменал името на собственика на Икономедиа (същата държи и Дневник). Велислава, най–великите сте!

Когато бях трети клас, в един малък град в който друго освен да се влюбиш… Wait… Това е друга песен… Та, бях в трети клас и по–средата на първия срок пристигна нов съученик. Той изглеждаше доста по–голям от нас останалите, поне с една глава по–голям. Почти веднага другарят Джанков ни каза, че това момче кара трети клас за трети път. Той бил цигане и за това надежда за него нямало. Отново, #WTF!!! Е, Ангел (така се казваше момчето) така и не изкара срока. И аз да бях, и аз нямаше да го изкарам след толкова малтретиране и недаване на шанс. Помня го като вчера. Моят първи сблъсък с расизма.

След тази случка се преместихме в Пловдив. Няма нужда да ви казвам, че и там хората са най–великите. Който е ходил там знае със сигурност. Но Пловдив не само е най–великият град на България, но също си има и доста сериозно присъствие на малцинства – арменци, турци и роми (наричани за по–накратко цигани или мангали). Последните си имат малки селца в отделни райони на “големия град”. Та, в Пловдив се случват някой неща, за който само съм чел навремето като имаше Апартейд в Южна Африка. Няма работа за тях, няма реална програма за приобщаването им обратно към обществото и т.н. Т.е. все най–велики неща.

В София прекарах само една година. Не знам колко са велики там хората. В Софийския Университет нямахме роми в нашия поток.

На следващата година заминах за Китай. В следващите десет години попадах в разни ситуации – китайци сядащи в градския транспорт колкото се може по–далеч от мен (имаме по–силни фермони); бивах наричан с разни нелицеприятни имена; а и гледайки мач с моите африкански приятели дочух „matamos los blancos” (ще убием белите), но това защото Германия играеше с бели екипи… така ми обясниха, де. В последствие започнах да забелязвам и как ние чужденците се отнасяме с обикновения китаец – като най–великите хора на земята, ето как.

По време на едно пътуване до Владивосток ме нарекоха “чурка”, така наричат по особено “вежлив” начин хората идващи от бившите южни републики и Кавказ. Подобно нещо ми се случи и на по–късен етап, но този път в Санкт Петербург. И Руснаците са най–великите.

Сега съм в Германия. Тук е малко по–различно. Тук хората се изразяват по–политкоректно и определено не са най–великите. Няма и как да бъдат. След последната война, нещата така са поставени, че не им оставят да се обърнат без да им припомнят колко са били най–великите по време на третия райх.

Но аз май се отплеснах… В България няма расизъм. Няма липса на толерантност към различните по етнически произход, вероизповедание, сексуална ориентация и здравословно състояние. В България хората са най–великите. Пресата също. първите бълват “политкоректност и уважение” във форуми, коментари и ежедневие. Вторите употребяват думи като “чернилки, цигани, хомосексуалисти и т.н.”. Дори и администрацията на Президента на Република България смята че е нормално да използва думата “мангали” в официален документ касаещ ромското малцинство в държавата.

В България живеят “най–великите”, както и на други места по света. Само не мога да разбера защо на нас българите все другите ни пречат – тъмнокожи, хомосексуални, мюсюлмани и т.н…

Този пост бе публикуван първоначално на 31-и Март, 2013 г. в Неполиткоректно и вече не можете да го прочетете там. Хвърлете му едно око го тук.