Алея Карл Маркс

Алея Карл Маркс (Karl Marx Allee), ресторант “Кафе Москва” (Kafé Moskau) и огромен рекламен надпис “Балканкарподем” (Balkankarpodem) качен на покрива на жилищен блок и видимо построен в рамките на тогавашната Германска Демократична Република… Това видяха очите ми в центъра на Берлин. Tова е столицата на днешната Федерална Република Германия – най–силната икономика в Европейския Съюз и най-големият вносител на средства в евробюджета. Една безспорно демократична и уредена страна. От тези, за който казваме, че са се оправили.

Докато съзерцавах огромните букви на вече несъществуващата гордост на българската подемна техника неспирно си задавах въпроса “Как е възможно?”. Всъщност въпросът имаше вариации:

• Как е възможно булевардът все още да се казва още Карл Маркс?
• Как е възможно ресторантът да продължава да се казва “Кафе Москва” и защо, по дяволите, са запазили същите букви от преди 40 години?
• Как е възможно да се рекламира една компания като Балканкар Подем, която отдавна вече не съществува като такава?
• Как е възможно берлинчани да не мразят и в червата ЩАЗИ и всичката тази архиктектура останала от времето на Студената Война?
• Как е възможно още да пазят стената?
• Как е възможно да са толкова различни от нас българите?
• Как е възможно тези хора да се наричат нормални?

В България е друго… У нас регулярно се задава въпросът “Кога ще махнем паметника на Съветската Армия в София? А Альоша в Пловдив?”. До кога ще ни управляват агенти на Държавна Сигурност? До кога организиранта престъпност ще бъде Държавата и респективно Държавата ще бъде организиранта престъпност?

Поетът бе казал, че простият човек се учи от грешките си, а умният от грешките на другия. Според тази теза ние българите сме нито прости, нито умни. Ние никога не казахме сбогом на толитарният режим, в който градихме социализъмЪ. Ние никога не лустрирахме всеки един кадър на репресивния апарат, който бе причинил вреда на свободата на словото и правото на лично мнение. Ние никога не получихме извинение за безчинствата през годините на Народна Република България (както и за много други през цялата българска история). Ние никога не чухме извинение за принудителната смяна на имената на българомохамеданите – един акт, който се използва за да се дърьи 10% от българското население заложник на една парламентарно представена партия. Но най-вече ние не се научихме, че някой паметници трябва да останат за да ни напомнят от къде сме минали. Тези артефакти, които трябва да показваме на децата си, и да разказваме защо са сложени там и защо ги държим на показ още.

За сметка на това ние обвиняваме Русия (и СССР), Турция (и Османската Империя), БСП (и БКП) и международното положение… А може другояче. Може да е като в Берлин където споменът е запазен и показван на местни и туристи. Може и да е като в Прага, където танкът е розов. Може, но за сега не би.

Как е възможно?