На този ден, 10-и ноември 2013 г., се навършват 24 години от края на един строй.
10-и ноември 1989 г. трябваше да бъде началото на едно ново и така желано по-красиво бъдеще за България. Но не би. 24 години по–късно нищо не се е променило, а същевремено всичко е друго…
Толкова години българското общество се лута в своето “време на промени”, проклятие което китайците с право наричат едно от най–ужасните.
24 години България неможе да каже довиждане на една морално остаряла и доказано недостижима утопия. Държава се гради с яко бачкане, емпатичност и усилие от всеки, а не с клатене на крака, чакане на заплата и “правилата са за всички, но не можем ли да си затворим очите този път?”
24 години българското общество позволява на бивши, техните синове и дъщери да определят външна и вътрешна политика и икономика по абсолютно егоистичен и недалновиден начин. Това, което наричаме “ДС, ченгета и отговорен национален капитал”, е оставено да работи против обществото и за свои собствен келепир.
24 години България гради демокрация. Демосът отдавна вече намаля с поне милион и половина, а крацията е подплатена с такава мърлящина, че качеството и е в мнозинството от случаите под санитарния минимум.
24 години българското общество стои и гледа потънало в ежедневието и набавянето на наличния. За много политиката е отвръщение, а гласуването е мръсна дума. Тях ги интересува “Как?” много повече от “Защо? За кого? Кога?”. Където как се отнася за същия този наличен, а защо, за кого и кога за гласоподаването.
24 години по–късно малцинство желаещи истинска промяна са на улицата. Останалите гледат сеир. Неколцина правят неофашистки организации, а други – програма “без цензура”. Това се случва в момент, в който България е повече от всякога жадна за лъч светлина и надежда. Този лъч няма да дойде от фашисти и популисти. Никога не иджа от там. Тези две неща се виждат само от няколко хиляди протестиращи вече 150 дни и група студенти.
24 години трябваше да бъдат достатъчни, но не бяха. За 24 години трябваше да поискаме оставката на всеки един индивид, който се опитва да изтарикати системата за собствена сметка. За 24 лета трябваше да променим своя живот и да възпитаме децата си за зачитат мнението на другите и да не теглят чертата на базата на цвят на кожата, вяра, сексуална ориентация, произход или какъвто и да е друг елемент на различие. За 24 години нашите неуспехи правят нашите успехи незабележими дори и с микроскоп. За двадест и четири години нашата морална интегрална схема даде толкова пъти накъсо, че вече и за поправка не става. Имаме нужда от нова.
ОСТАВКА – без хаштаг, без адрес само до г–н Орешарски и без да знам “Кой?”! ОСТАВКА за 24 години лъжене и мазане! ОСТАВКА за кражбата, неправдата и липсата на провосъдие! ОСТАВКА за повсеместната мърлящина на сульо и пульо!
ОСТАВКА!
Copyright © 2013 Borislav Kiprin. All Rights Reserved.
