Мерцедес блъсна трамвай – тихо, кротко, по германски…

Това се случи миналата събота. Седяхме си мирно в трамвая и обсъждахме списъка с подаръци, които трябваше да приготвим за Дядо Коледа, Рудолф и Ко. Докато правим планове трамваят беше стигнал кръстовището. Цялото движение бе спряло и чакаше нас да минем. В същото време видях как един едър джип Мерцедес се материализира от нищото и се опита да профучи пред нас. Чу се тъп звук и спирачен път…

Всички се спогледахме. Тя беше добре. Аз също. Колегите пасажери, ватманът и шофьорът със спътницата му, също. Мерцедесът спря на тротоара. Трамваят също, но на спирката след кръстовището. Ватманът анонсира, че много съжалява, но ще трябва да слезем и да изчакаме или да продължим нататък с алтернативен транспорт. “За съжаление аз трябва да остана тук и да приключа с документацията. Благодаря Ви за разбирането и приятен ден!” беше последното му изречение.

Докато слизахме от електрическото конче видях четирима човека да държат лични карти, двама от тях застрахователни талони и около петнадесет други мислещи как е най-добре да продължат нататък. Шофьорът на мерцедеса и ватманът действаха както по SOP (Standard Operating Procedure) – спокойно, методично и без емоция. Двамата свидетели и те така. А ние продължихме нататък да търсим друго превозно средство от мюнхенския градски транспорт.

Докато марширувахме до спирката на другата линия, главата ми се напълни със въпроси… Това, ако беше се случило в Китай, щеше ли да е ВИП Брадър на живо за 1367 сеирджии и минимални телесни проблеми за шофьора на кончето? А в България? дали някоя мутра-шофьор нямаше да причини тежки телесни увреждания на ватмана? Дали пътнико-потокът щеше да се направи, че нищо не е станало?

Но все пак въпросите, който не ми даваха наистина мира бяха – Защо бе? Защо тук са толкова спокойни? Защо и шофьорът и ватманът действаха така сякаш случилото се е част от ежедневието? Защо никой не изпсува? Защо никой не каза “Ей, тъпанар! Сега ще ти таковам майката!”? Защо вярват безрезервно, че застрахователната компания/и ще покрият щетите? Защо не чакат полицията да им каже как да процедират? Защо пътниците не останаха да гледат сеир?  Защо германската система е по-различна от тази, която имаме в България или в Китай?

Защо бе? Питам и не чакам отговор. Аз го знам. Въпросът е и ти дали го знаеш. Но това е изпит, за който подсказването ще изиграе изключително негативна роля за изпитвания. И така вече 24 години…

Copyright © 2013 Borislav Kiprin. All Rights Reserved.

2 Comments

  1. MihailD December 9, 2013 at 10:46 am

    Бих ти препоръчал да прочетеш ”Кордли, лук и моркови” на Робърт Шекли. http://chitanka.info/text/9001

    Там е много добре обяснено кои хора са кавгаджии и защо се държат така :)

    1. Borislav Kiprin December 9, 2013 at 10:57 am

      Чудесно предложение! Непременно ще го прочета. Благодаря!