Обичам да пътувам. Всъщност, не. ОБОЖАВАМ да пътешествам. По работа ми се случа рядко да го правя обаче. Това се дължи по-скоро на професията ми – там пътувам повечко в диапазона на тези две числа – 0 и 1. Но в свободното си време почти не изпускам възможност да хвана я влак, я самолет или автобус в определена посока. И докато пътувам, обичам да имам на разположение някои „играчки”, в случай че ми омръзне да гледам през прозореца на превозното средство.
Миналата седмица Милко Георгиев написа два прекрасни поста (тук и тук) за играчките, които носи със себе си по време на пътуванията, които предприема. И макар, че той пътува много повече от мен, си бяхме обещали в Туитър и аз да напиша нещо като отговор-добавка към неговите постове. Така е, Милко, дай да видим с какво моите се различават от твоите и дали изобщо има разлика!
Мобилни устройства
Както казва мацата „Боби ходи и до “онова място” с някое от мобилните си устройства.”, та какво ли остава за пътешествията… На разположение имам винаги до себе си iPad 2, iPhone 4s и Samsung Galaxy 4 mini. Преносим компютър отдавана вече не нося със себе си. Всъщност до така степен свикнах с таблета, че даже подарих стария си Макбук на майка ми.
И трите мобилни устройства се ползват. Т.е. нито едно от тях не стои просто ей така в чантата. Дали ще е за четене на книги, преглеждане на уеб-пространството, Туитър или просто за да покажа билета си или бордовата карата на заинтересованата страна, ползват се. И то много.
Музикални устройства
Винаги и почти по всяко време нещо трябва да жужи или кънти в ушите. За целта ползвам 16 Гб iPod, слушалки професионални десетгодишни SONY диджейски – Dynamic Stereo Headphones MDR-Z500 и едни шушумиги за всеки ден, които скоро мисля да сменя я с B&O, я с Bose. Всъщност, ако професионалните слушалки не ми стояха като антени на голата глава на марсианец, сигурно щях само да ползвам. Но те изискват доста пространство и възможност да се прибират някъде. Важно е обаче да не се слуша високо музика, първо защото не е добре за слуха като цяло, и второ защото в Бавария е съвсем нормално някой да ти направи забележка, че ти чува музиката. Така ми се случи един път на връщане от работа, когато една дама на средна възраст ме помоли да намаля музиката си, защото и пречела да медитира..
Интернет достъп
Този момент е много важен за мен. Много рядко си вземем почивка от онлайн пространството. Обичам да имам достъп до търсачката, до различните приложения, които ползвам или пък до социалките за да споделя някое впечатление с приятелчетата. За целта използвам една бисквитка Huawei E5220 Mobile WiFi WLAN-Router. Единственото нещо, което трябва да направя когато пътувам извън територията на Германия е да си купя СИМ карта с предплатен интернет достъп. Устройството си е настроено и свързано с мобилните ми апарати и моментално установява връзка. Тук важното е потребителят да знае какъв обем данни горе-долу ще са му нужни за периода на пътуването. А не като мен да остане с 650 мегабайта за Гърция, без да е сигурно,ч е в следващите 12 месеца ще се върне за да ги използва. Добре, че ми струваха само 6 евро. Дето се вика, пих две бири студени на летището.
Фотография и апарати
Това е може би най-субективното начинание от всички изброени в този пост. Няма значение дали си азиатец, който се снима пред известна сграда или място напълно закривайки с тялото си това заради, което се снима. Няма значение дали си се изцепил яко с пачка и си си купил последният модел на Канон или Никон, но го държиш все едно че снимаш със сапунерка и си го пуснал на пълен автомат на „Портрет”. Няма и значение дали снимаш с таблета, телефона или лентов фотоапарат за еднократна употреба. Фотографията на пътешественика рядко излиза извън рамките на запечатване на спомени и желанието да покажеш на колеги, приятели и семейство колко яко си си изкарал на морето в Гърция. Експресивността на фотографското се крие в личния поглед на човека зад камерата и този пред снимката. Важното е на вас да ви харесват и да помните къде и защо сте снимали.
Аз снимам предимно за себе си. Запечатвам моменти, архитектура, природа, форми и лица и още преди да ги сложа в Adobe Photoshop Lightroom знам на какви тонове ще наблегна, с какъв контраст и какъв цвят. Затова винаги снимам в RAW формат.
Години наред кръстосвах с Canon 20D и Canon 50mm/f1.4 обектив. В последствие си купих широко-обхватен зуум обектив Canon EF 17-40mm/1:4,0 L USM, а наскоро и ново тяло Canon 6D. “Двайската” и 50 мм вече си стоят в чантата вкъщи и не излизат от нея. Качеството и възможностите на шестицата за светлинни години пред нея, нищо че сега практически се уча на ново как да снимам заради пълния формат на ново-закупената камера.
Снимам и с телефоните, но там главно заради видеото или моменталната възможност да споделя в социалките чрез Instagram.
Захранване
Милко тук ми е за пример. Определено ще се опитам да си купя Zendure. За сега се движа с една прекрасна торбичка от Tatonka, в която събирам всички възможни зарядни, бисквитката и резервни принадлежности за камерата. Това всичко заема много място, пък и тежи. Добре би било да се оптимизира наличието на резервен ресурс, както и на кабели и кабелчета при всяко пътешествие.
Мобилни приложения
При положение, че съм почти постоянно онлайн, няма как и да не спомена някои от приложенията, които ползвам на умните си устройства. Няма да давам линкове. Достатъчно е да напишете имената така както съм ги написал в App Store, Google Play или този на Майкрософт.
- TripIt PRO за пълна програма на пътуването ми от билет за транспорта, през хотела, та чак до билета мача или концерта. Прекрасно приложение, от което съм много доволен и смятам, че си заслужава да се инвестират 50 долара годишно за да го има пътешественика.
- DBahn Mobile App, Lufthansa, Kayak, SkyScanner – за търсене на полети, влакове, купуване и показване на билети и т.н.
- AccorHotels, SPG, HRS – това са приложенията за хотелите, които ползвам. Първата я използвам повечко, защото там имам статус, пък и офертите им често са най-добрите.
- Instagram, foursquare, Google Maps, Google Translate, Stay.com – без тях аз лично не мога. Всяко от тези приложения ми върши чудесна работа.
Мисля, че това е за сега. Единственото, което не написах по-горе, е че винаги нося и принтирано четиво със себе си. В случай, че ми падне батерията или пък стюардесата настойчиво ме изгледа с „благо око” след като вече е рекла по микрофона да се изключат всички електронни устройства по време на излитане и кацане.
Какви са вашите играчки за пътешествие? Какво носите със себе си всеки път? Можете да споделите в секцията с коментарите отдолу.
Copyright © 2014 Borislav Kiprin. All Rights Reserved.