Нямам ищах. Не ми се пише. Не ми се туити. Не ми се публикува нищо във Фейсбук.  Мълчи ми се. Даже не ми се и чете вече. Страхувам се, че пак ще попадна на информация, която ще ме накара да покрия лицето си с длан и да измълвя „Господи, слез на земята и си прибери вересиите!”

България вече не е опетнена. Тя вече до такава степен е омацана с кал, че искрено се съмнявам във възможността някой ден тя да се превърне в нещо повече от запустял разграден текезесарски двор.

Само за последните няколко дни видях как един партиен лидер агитира за български парламентарни избори на фона на знаме на друга държава. Горе-долу по същото време председателят на друга отиде да се среща с президента на друга държава, което той самият квалифицира като „нещо съвсем разбираемо и нормално”. Прочетох уникално злобни статуси в социалките, че дадена партия нямала уебсайт, а пък искали да се гласува за тях. Съзерцавах с недоумение нечленоразделната аргументация на мои сънародници защо не искат децата им да учат редом с потомци на бежанци. Все още се опитвам да разбера и в качеството си на какъв един главен прокурор на републиката събира хора да мъдрят (не)спасяването една финансова институция.

Горният параграф е само една малка част от ежедневните, ежечасните и ежеминутните моменти на потрес от моментното състояние на българското общество. За морал вече не можем да говорим, просто нямам такъв диапазон, който да успее да обгърне логично полето на действия. За ценности също не може да става дума. Освен ако не се има предвид коренът „цен” на думата. А какво означава пък думата „Човечност”?

Всичко това ме кара да се чувствам отвратен до немай-къде. Дотолкова, че изгубих вяра в бъдещето. Ще ми се да отследвам огромна част от българите в моя таймлайн. Искам да изтрия и тези от Фейсбук. Да си направя плъгин за браузера, който да блокира всяка новина идваща от България. Искам просто да престана да се интересувам…

И не мога. И не трябва. Това няма да реши нито един проблем, освен лично моите. Няма да направи родината ми по-добра и просперираща, по-разбираща, по-малко ксенофобска, повече мислеща за националното достойнство и капитал, по-малко продажна, по-малко корумпирана, по-, по-…

И не знам как. Просто не знам.

Copyright © 2014 Borislav Kiprin. All Rights Reserved.