Posts tagged бежанци

Вчера едни хора се биха

Вчера едни хора замеряха с камъни други хора. После вторите набиха първите. Всичко това звучи като махленска свада. Но не беше. Ситуацията беше много по-сложно защото първите бяха бежанци от лагера в Харманли, а вторите бяха български полицаи. И всички медии полудяха – телевизия, преса, новинарски сайтове, социални мрежи и народонаселение.

Кой прав, кой крив, няма никакво значение. Важното е да защитим България, нали? Щото тези 3000 души са повечето мюсюлмани (разбирай терористи), млади мъже (разбирай изнасилвачи и убийци), и трето нямат никакво място в родината ни (“Да се махат кой от където е дошъл!”)

От самото начало на бежанската вълна, доброволци и неправителствени организации алармираха българското общество за условията, при който бежанците са заставени да живеят в лагера в Харманли. Съществува липса на нормална канализация, лекарска подкрепа и обикновени хигиенни условия. В същото време Агенцията за бежанците, правителството и известни и неизвестни личности обясняваха как всичко е точно, как бежанците имат всички условия и получават пари по различни програми на нашата държава и на ЕС.

Read More

Моята първа среща с бежанци

Още се опитвам да намеря правилните думи да опиша това, което видях днес в 8:00 на централната гара в Мюнхен. Трудно ми е, защото за първи път виждам голяма група бежанци на едно място и също толкова голяма група баварска полиция.

Read More

Аз съм българче, срам ме е от мене…

Добро утро, българи! Спахте ли добре? Как мина уикендът ви? Чухте ли за Розово, селският протест и изгонените сирийци? Чухте ли за Волен Сидеров, който откри предизборната кампания на АТАКА за европейските избори в… Москва? А останалите партии си бяха в София – кой в НДК-то, кой в Армеец с голям евро-гост, кой с мимове пред Народния. Все желаещи моя вот и все обещаващи разни неща.

Read More

“Добър ден! Какво ще желаете?”

„Добър ден! Какво ще желаете?” е поздравът придружен с усмивка, който всеки клиент получава при влизане в магазин, ресторант или кафене в Любляна, Словения и Загреб, Хърватска. Същото ще му се случи и в Прага, а най-вероятно и на други места в Източна Европа ще го срещна. В люблянския хотел ме питаха на какъв език искам да ми говорят. В крайна сметка си избраха сръбски. В ресторанта в Загреб ме забавляваха със шегички на хърватски, нищо че бе повече от ясно, че съм чужденец и говоря езика пет за четири.

„Добър ден! Какво ще желаете?” е поздравът, който много рядко ще чуете в София. Още по-рядко такова посрещане ще бъде придружено и с любезен искрен тон. В повечето случаи ще се почувствате сякаш сте направили нещо не така и трябва да се извините на продавачката/сервитьорката. Демек, аха да изядеш бой…

Защо го казвам това ли? Защото ми прави впечатление. И защото ме е срам.

Read More