Шапката на патриотичността или новото парламентарно представяне са поредния комплект пирони в ковчега на българската демокрация.

В пореден епизод от сериала „Абсурдистан – страната на неограничените възможности“ един член на изпълнително бюро, един бизнесмен и един главен прокурор на Република България пият кафе в офиса на първия и обсъждат разни неща. Един зам. министър в новото правителство вдига волно ръка в хитлеристки салют на една снимка публикувана във Фейсбук. Едни медии прибягват до една медийна стратегия, която преди години беше прелюдията на едно от най-ужасяващите етнически прочиствания в съвременната история на човечеството.

Read More

Трудно е да се пише пост за избора. Това нещо, пред което всеки един от нас е изправен по няколко пъти на ден. Става още по-трудно, когато разбереш, че по-често правиш грешния избор отколкото правилния. Но жестоката истина е, че няма отърване – изборът е нещо, от което човек не може да избяга.

Твърдо вярвам, че изборът за нещо важно трябва да бъде направен на базата на информация, поглед в бъдещето и понякога една известна доза интуиция. Тези три компонента, за мен самия, са доказали че играят много важна роля в определянето на следващата стъпка, когато съм изправен пред избор.

Read More

Преди много години стоях като истукан, облечен в бяла риза и черни панталони, обут в черни обувки, сложил опълченско кепе на главата и чаках с нетърпение да ми сложат синята чавдарска връзка. Това се случи в компанията на мои съученици и нашите родители, учители и под акомпанимента на тържествена музика. Празнувахме Освобождението на България от османско иго. Дата, разбира се, беше 3-и март.

Винаги са ме учили, че трябва да бъда признателен на Руската империя, след това на Съветския съюз, а напоследък и Русия. Те са ни освободили след почти 500 години, в които България е била част от Османската империя.

Не толкова отдавна, след насъбиране на много съмнителни несъответствия между това, което е било в моите учебници и това, което четях, започнах да поставям под съмнение моите знания и реших да задълбая в темата.

Read More

Тази сутрин станах рано и се озовах в залата с единственото желание да се изпотя. Налях си вода за добавките, загрях и отидох на Смит машината за да започна с първото упражнение от днешната програма – клекове с щанга. И докато си нареждах тежестите забелязах две момичета седнали на пода правещи Russian twist с гири. И така – аз клякам, те въртят гирите от едната страна на другата, пъшкаме, стараем се и… дойде време за кратка пауза.

Цоцкам си аз от добавката и се опитвам да релаксирам квадрицепсите, а момичета започват да си говорят нещо. Не ги чувам заради музиката в ушите ми. Не ме и интересува. Погледът ми започва да рее из залата. Около двадесет пръча сме по лежанките или с гири пред огледалата и само тези две момичета. Изведнъж едната девойка протегна ръка и погали другата по бедрото. В следващия момент последва една изключително мила и нежна целувка по устата. Не френска с език, а от тези, които споделяш с партньора си съвсем откровено и бързо.

Read More

Толкова е студено, че даже не ти се иска да отидеш оттатък улицата и да удариш една-две ракии в кварталната кръчма. За това седиш вкъщи, боцкаш от зелето, надигаш от гроздовата на баща ти и цъкаш във Фейса. И съвсем закономерно започваш да се вълнуваш. Ей така, по български.

Финландците избрали за Мис някаква тъмнокожа девойка. Ама вярно ли? При наличието на толкова руси красавици около нея, да изберат една “грозна черна”? Малцина виждат ксенофобията. Мнозина фалшиви и истински герои се надпреварват да споделят колко не са расисти, щото нали разбират от хубави жени, а “тая е грозна, бе!”.

Мерил Стрийп заема лична позиция, упражнява конституционното си право на свободата на словото и изведнъж се превръща във враг на тутраканската селищна система. Също като едно време. Малцина аплодират смелостта ѝ. Мнозина я попържват.

Read More