В дните непосредствено след първи тур на нашите и резултатите от американските президентски избори, започна да се пише много за елити по света и у нас. Двама от най-уважаваните от мен български блогъри подеха темата също. Божидар Божанов започна с поста “Самоувереността на интелектуалните елити” веднага след като разбрахме, че Доналд Тръмп ще е президент, а Валери Шварц направи ретур на следващия ден с “Hикой не е казал, че елитът не може да е глупав”. И двамата автори засягат доста интересни за мен теми, които с удоволствие бих обсъдил с тях на каса баварска бира. Може и Пиринско, ако все още не са го развалили.
Но аз искам да погледна върху елитите от друга гледна точка – тази на нашето ежедневие.
Питали ли сте се как точно формирате мнението си за това за кого ще гласувате? А за човека, когото показват по телевизията? А за това нещо, дето хем било бира, хем сок от бъз?
Всички черпим информация чрез медиите, разговори с приятели, колеги и роднини и/или от социалните мрежи. Колко от тях считаме за елити? Всички, някои и никой. Но за да съм по-ясен, нека погледнем един по един всеки от трите медиума за формиране на мнение.
