Човек би казал, че това бе една добра работна седмица за българската петрЕотичност. В парламента официално се заклеха народните представители на две националистически партии и обединения, Волен Сидеров поиска снемането на флага на Европейския Съюз от Народното Събрание, разследването срещу Ангел Джамбазки за заплаха и слово на омразата бе прекратено от Софийска градска прокуратура, и същевременно медиите, блоговете и социалните мрежи вдигнаха много шум и следователно вкараха патрЕотите в главата и устата на обикновения българин.
Истината, че това изобщо не е ново явление. Носим си го от години с нас като скъп ключодържател донесен ни от Ваньо при последната му командировка в Източна Германия през 70-те. Крием се зад портрета на Апостола и емблемите на някога велики футболни клубове Левски, ЦСКА, Ботев Пловдив, Локомотив (и в двата му А варианта). Уповаваме се на Библията, ерго на Господ. Мислим си, че сме единствените, уникалните и неподправените, най-гостоприемните – истинските човеци.
