Вчера, седми януари лето две хиляди и петнадесето, хора убиха хора. Дванадесет души бяха разстреляни от двама в самото сърце на френската столица. Светът изпадна в потрес, медиите и социалните мрежи излъчиха и публикуваха множество снимки, видео материали, карикатури, мнения, анализи и прочие. Централните площади в много френски градове се изпълниха с хора изразяващи съпричастността си със служителите на карикатурния седмичник Charlie Hebdo и полицаите загубили живота си след показен разстрел. Много френски посолства и консулства по света намериха цветя и горящи свещи пред вратите си.
Отново намерихме себе си потънали в анти-ислямски настроения още преди да сме разбрали идентичността на хората натискали спусъците на двата автомата Калашников. Бързо намерихме утеха с публикуването на видеото от атаката, със статус във Фейсбук, с туит, с разговор с колега. И може би вече днес, а може би и утре, ще се върнем обратно към всекидневието си и ще забравим този черен момент от съвременната ни история.
