Беше един нормално мрачен ден за ноември преди 25 години през 1989. Бях пуснал телевизора докато си пишех домашната работа и изведнъж видях посърналата физиономия на Тодор Живков и чух патосът на другаря Петър Младенов. Погледах малко и изгубих интерес, фокусът ми се премести отново върху училищното занятие. По-късно майка ми се прибра и я посрещнах на вратата с новината. Помня как, чувайки я, тя направи крачка назад и попита “Шегуваш се нали?”
След това всичко се случваше като на малкия екран. Може би това се дължеше на непрестанното гледане на телевизия вечер – различният начин на водене на новини, рекламите на Адидас Торшън (“Обувките предназначени да стигнеш далеч” или нещо такова), първата българска ТВ реклама на Асос Интернешънъл и първата изключително усмихната такава, “Времето е наше” и какви ли още не непознати за мен неща до този момент.
