„Какво е семейното ви положение?“, „Планирате ли да имате деца и ако да, кога?” и още други такива въпроси, които са били задавани в този ред на сестра ми и мои приятелки по време на интервю за работа. На мен са ми задавали само първият, вторият никога.
Жена бива „понапляскана” от съпруга си за „да ѝ дойде акълът в главата” или „да си знае мястото”. Често срещано явление не само по българските географски ширини.
Жените на ръководни длъжности в големи и малки компании са в пъти по-малко от мъжете.
Това са само три неща от нашето обществено ежедневие видни с просто око. Има и още. Много още. Човек може да започне да се рови и да извади още и още примери за дискриминиране на полов признак. С прости думи – жените не са на нивото на мъжете. От горепосочените примери нито на разположение за работа без прекъсване, нито на сила и нито на ръководни умения. Вие съгласни ли сте с това? Да, вас питам, мъже!
