За последните повече от шест месеца България, в по-голямата си част, всеки разбра че има някакви хора на пл. Народно Събрание крещящи “Оставка”. Всеки ден. В дъжд. В пек. В студ. В сняг.

За същите тези месеци обществото успя да се раздели на нещо и неговата контра. Казвам “нещо” защото моите наблюдения ме карат да си мисля, че викът “Оставка!” носи най-различен смисъл и не изключително с адресат Г-н Пламен Орешарски – премиер министър на Република България.

На площада в София, в социалките, лично на по кафе или бира, всеки с когото разговарям има своите възгледи, надежди и желания. Единственото обединяващо всички тези различия (про и контра) е желанието за едно по-добро бъдеще за България.

На протестите има хора от всякакви политически окраски – десни, леви, център, анархисти, безпартийни и апартийни. Пред телевизорите също – от “да ви е*а майката!” до “Добре говори туй момче, Волен/Бареков”. Хората, които си купуват Телеграф, Уикенд и Шок (заради програмата) също изпитват своите моменти. И това е добре. Основно правило в истинската демокрация е правото на избор, мнение и глас.

Но искам да пиша за Оставка, какво аджеба тя означава и дали това, което аз виждам е така само защото ми се иска да е така.

“Оставка!” е зов за много повече от такава на едно компрометирано управление. Според мен е по-скоро еднозначно с “Enough!”, “Basta!” и “Стига!”. Мнозина са уморени от 24 години преход, от мафиотизирането на един държавен апарат, от културното и поведенческо падение на един народ, от безрецедентното царуване на двойните стандарти, повсеместната мърлящина и тотална липса на професионализъм, от безхаберието на администрацията.

Чух много пъти въпроса – “Къде бяхте вие протестиращите когато ни управляваше мутрата Бойко?”. Единствения отговор, който аз лично мога да дам, е че недоволството рядко не се изразява моментално. Обикновено то се таи и се наслагва докато чашата на търпението не прелее. Няма да споменвам Нервната Акула, Divini-Divini и мнозинство други блогъри, които от години изразяват своята позиция онлайн. Няма да споменавам и откъсечлените опити някой да изрази недоволството си на глас в градския транспорт, някоя държавна служба или просто на улицата. Сега мнозина отказват да си спомнят, а може просто да не са чели или чули. Но е факт и едно посещение на блогови архиви от 2008, 2009 и 2010 може да покаже много.

Изключително погрешно е човек да си мисли, че “Оставка!” се иска само от парламентарно непредставени български граждани. Много подвеждащо е да се мисли, че “Оставка!” се крещи от привърженици на ГЕРБ. Безумно е да се твърди, че “Оставка!” е рефренът на красивите, интелигентните и умните… привърженици на клубове от А Професионална Футболна Група. А повече от смехотворно е да се стига до заключение, че Сорос плаща за “Оставка!”.

“Оставка!” се иска от хората, които предложиха и гласуваха Пеевски и другите катарзиси; от Борисов и Ко; от корумпираните държавни служители; от мутрата спряла скъпия си автомобил на място за инвалиди; от пушещият цигара на съседната маса; от гешиската на Централна Гара държаща се с теб все едно годината е 1984; от катаджията спрял те, защото трябва да попълни коледния си бюджет; от фалшивите герои представящи се за нещо, което не са, но държащи речи за морал; от хиляди други хора опитващи се да тарикатстват и нарушават закони и правила за да се облагодетелстват по един или друг начин.

“Оставка!” крещят (да, крещят) стотина на площада днес, хиляди вкъщи тихомълком и милиони, на които им е писнало да последна дупка на кавала. “Оставка!” крещиш и ти, независимо дали го осъзнаваш или не. Искаш промяна. Но тя тръгва от теб, от твоята къща. Има значение колко си принципен, какъв морал изповядваш и на какво учиш децата си. Тази “Оставка!” не се получава от днес за утре. Иска се яко бачкане и постояннство.

К’ва оставка бе? Ето такава – идеалистична, чиста и тотална. Една мечта, надежда и борба. “Оставка!” като промяна към по-добър живот. “Оставка!” като една по-добра България.

Copyright © 2013 Borislav Kiprin. All Rights Reserved.