10 милиарда комари не може да грешат – Дари кръв!

“Процентът на хората даряващи кръв безвъзмездно е нищожен в сравнение с този на кръводарителите с определен от тях реципиент.” Това ми каза служителката в кръвния център в Пловдив.

Преди няколко дни прочетох поста на Тошка Иванова, както и линковете към него. Не бях дарявал кръв от 99-а година. В Китай не исках заради техните санитарни процедури, а в Германия все отлагам и забравям. Прочитайки поста на Тошка ме хвана срам от себе си. Срам, че отлагам, а толкова много хора поддържат живота си с редовна трансфузия. От мен се иска да откъсна само един час от ежедневието ми. Този час ми стига за да стигна до кръводарителския център, да попълня бланката и да легна на стола, иглата с маркучето да изведе 420 милилитра кръв от вената ми, да благодаря на медицинските работници за това, което правят и да си тръгна. Един час. Нищо повече. Прекрасни и професионални медицински работници в пловдивския кръводарителски център. Чисто, спретнато, бързо и еднократно-медикоматериално е.

Имам приятел от гимназията. Разболя се преди няколко години и от тогава е парализиран. Води ежедневна битка за да си върне двигателните способности и да заживее отново живота си. Вчера той ми разказа за системата с кръвта за четирите му операции тази година. Разказа ми за това, че се налага да се плаща 100 лева на кръводарител в Пловдив и до 300 лева в София. Разказа ми и за това, че кръвта дарена в Пловдив не може да бъде доставена във Варна или пък Русе. Системата работи на регионален принцип, защото няма регламентирана процедура за транспорт на дарената кръв. Така изглежда транфузионният логистичен цикъл от другата страна.

Драги мой читателю, ти имаш избор. Той е твой и изключително личен.. Ти можеш да помогнеш реално на непознат за теб човек да живее. Ти можеш да дадеш шанс за едно по-добро бъдеще на страдащ. Ти можеш тук и сега да предизвикаш усмивки по лицата на мнозина. Можеш и да си затраеш. Ти решаваш.

В случай, че ти трепне душичката, отиди в най-близкия Национален Център по Трансфузионна Хематология и просто кажи “Добър ден! Искам да даря кръв БЕЗВЪЗМЕЗДНО.”. Там ще видиш и първата усмивка, която ще предизвикаш.

Дари кръв!

Copyright © 2013 Borislav Kiprin. All Rights Reserved.

3 Comments

  1. cipisec December 20, 2013 at 3:47 pm

    Дано никога не ти се налага да ходиш в НЦТХ в Банишора. Всичко друго, но не и чисто, бързо и спретнато… Не отричам даряването на кръв (аз съм го правил поне 8 пъти), но трябва да е една идея по-нормално, за да продължа да го правя.

    1. Borislav Kiprin December 22, 2013 at 11:12 am

      Благодаря за коментара! Попитах на няколко места точно за центъра в Банишора и ми казаха, че в момента е добре. Лично не съм ходил, не мога да твърдя за него.
      Радвам се, че често даряваш. Благодаря ти! 🙂

  2. Silva Forest May 7, 2014 at 2:49 pm

    Аз дарих за първи път през 2010, доколкото помня. Вече 11 пъти, след месец ще ходя пак. Превърнах доброволното кръводаряване в своя кауза. За съжаление обаче хората трудно се мотивират и решават да кръводарят. А това дори е полезно за дарителя!
    Ето линк към моите неща по темата: http://www.silvaforest.com/?cat=61