В този пост ви предлагам мнението на един приятел, с който често обменяме мисли за българската толерантността и има ли почва тя у нас. Казва се Деян Вълчев, няма блог или пък някакво по-сериозно лично присъствие в интернет. Обича да наблюдава и да прави паралел с това, което е видял по други ширини. Но ето и неговия текст. Аз си позволих само да приложа снимката и да напиша горните редове. Благодаря, Дидо!

Казват, че не било хубаво да се обобщава. Слагането под общ знаменател обаче е неизбежно. Всяко изречение е едно обобщение, което предполага изключеня и може да бъде оборено с простото „Е, не винаги е така”. Ако не вярвате, проверете с изреченията написани дотук и ще се убедите.

То, обобщението, генерализацията, слагането под общ знаменател или както искате да го наречете, е и много опасно. То е в основата на много форми на дискриминация. За съжаление, то е опасно и по друга линия – когато човек започне да го използва, за да обяснява света около себе си.

Това е текст за един от големите бичове за българите – тенденцията за сляпо слагане на всичко в определени рамки, от които не може да се излезе. А всъщност тези рамки са само в главата на българите. Ето, пак обобщих. Затова по-конкретно.

Стоян е българин. Той е на 40 години. Получил е образованието си по време на комунизма в България. Приветства обаче и промените от началото на 90-те, които са му позволили да вкуси от благинките на демокрацията. Смята, че германските коли са най-добри. Българските жени най-красиви. Плажовете на родното черноморие имат най-хубавия пясък. Нарича циганите мангали, мрази ги. Съвсем логично е да намрази и индийците и „другите черни” в Англия – те са английски мангали. Заминал е в Англия, за да работи и да праща пари в България.  Смята, че британците са студени и не допускат до себе си чужденци.Не разбира какво им пречим на англичаните след като са си напълнили сами страната с толкова много техни си мангали и всякаква друга измет с чалми. Не вижда ирония в това, че самият той е имигрант.

Живее в пета зона на Лондон в къща с други българи. Смята, че англичаните не могат да се забавляват. Английският му е слаб. Обича ракия и истинската забава – с много храна, много алкохол в къщата си с другите българи. Живее горе-долу честно. Тръпне да се върне в България за няколко седмици лятото, за да може да се „разцепи от купон”. Развил е лека неприязън към Англия, но върне ли се в България, обича да говори с гордост за това колко подреден е животът там. Обича анцузите Адидас и кожените якета. Не разбира защо негър на английски е една от най-обидните думи. Счита за съвсем естествено англичаните да правят разлика между белите и черните имигранти и не разбира защо това не е така. Мрази педали. Обича порно с лесбийки. За гей парадите казва, че са развращение. Когато отсреща с лека надежда за диалог му се каже, че гей парадите не са пропаганда, а просто начин гейовете да привлекат внимание към дискриминацията срещу тях, Стоян просто казва: „Абе мани ги тия педали, бе”. Обича ориенталска музика. Обича и ориенталска храна, но не го знае, защото си мисли, че шкембе-чорба е българско изобретение. Мрази обаче сирийските бежанци. Не е виждал никога сириец на живо. В редките си разговори с англичани, обича да споменава, че изобретателят на компютъра е българин. Обича майтапите за Македония. Шефът му е грък. Спори с него за произхода на мусаката.

Стоян е всичко, което мразя в и извън България. За съжаление, той е от малкото истински български изобретения, които са намерили приложение в практиката. Всъщност това е най-успешният БГ продукт за износ. На опаковката на този продукт пише: Произведено в България от 50% предрасъдъци, 25% самочувствие без покритие и 25% шкембе. Сигурно България има и други продукти. И във Франция правят коли, но са световен лидер в производството на вино. България пък е световен лидер в производството на Стоян.

Съвсем естествено е страна, в която думите „негър”, „педал”, „мангал”, „рязана карабина”, „печка”, са нормална част от речта, да смята себе си за толерантна. Да си нетолерантен в България означава да набучиш на кол черен гей мюсюлманин и да му нарисуваш пречупен кръст на челото. В крайна сметка толерантността е относително понятие.

Copyright © 2014 Borislav Kiprin. All Rights Reserved.