„Очите в топката!” – тази фраза постоянно я чувах докато Пенка Стоянова ме учеше да изпълнявам наказателни удари или да влизам в трапеца със завършваща стрелба тип „кука”.  В последствие в продължение на четири години Емилия Александрова повтаряше същото на всяка тренировка. „Независимо, че баскетболът е отборна игра, всеки играч е длъжен да държи „очите в топката” и да знае къде се намира тя всеки един момент” казваха те.Още много хора, допринесли за това да бъда такъв какъвто съм, ми го повтаряха по един или друг начин. Остана ми в главата. Не винаги ми се получава да го правя, но винаги чувам вътрешния ми глас да казва „Eyes on ball!”.

В последно време този глас направо крещи. Дере се с всички сили – „Очите в топката!”… И има защо. Наблюдавам какво се случва у дома… В България. Подмяната е пълна. Излиза някакъв изобличаващ властта материал или поредната корупционна схема на местно ниво и моментално в медиите се тиражира друга случка  я с бежанци, я с мюсюлмани, я с гейове или нещо друго, което да накара народа да вдигне врява и да забрави за злоупотребата държавни ресурси, за държавната измяна или за неспазването на закон или два. Някой бивш еди-кой-си решава да нарече някакви пишман планинари „говеда” и да призове да не ги дирим и спасяваме. И целият Туитър и Фейсбук скача на нож. Има и още много други примери. Ежедневни такива.

Толкова много неща се случват и толкова много нарушения и технически фалове, че е трудно играчът да си води записки. Отборът се лута. Днес, вчера, завчера и така вече почти 25 години. Подвластни сме на първо-сигналната реакция, на инертността и на масовата загуба на фокус. А истинските проблеми в играта, тези които трябва да се решат, за да ни има на терена, остават скрити под купчината мръсни чорапи в съблекалнята. Разбира се, грамадата е с различна височина в зависимост от това къде се намира. На запад от София то изглежда по-лесно за разтребване. На изток даже си е страшничко и опасничко. Не че в Германия няма корупция или пък във Великобритания не се стресират, че я румънец, я нашенец ще вземе на някого работата. Но на запад от София изглежда, че се бърка в кацата с меда доста по-умно и ловко.

Концентрацията е трудна за постигане, когато има толкова много разсейващи неща. И на мен ми е трудно да не обръщам внимание на това кой играч какво е написал в своя Фейсбук публичен профил, „Бойко, даваш ли даваш хубав Даниел на Цензурата”… А бе, тази листа край няма да има. И зонова и персонална защита не могат да ни помогнат.

Истината обаче е, че в рамките на две седмици видяхме как се гори знаме на Европейския Съюз на събиране, на което беше председателя на Българската Социалистическа Партия и Партията на Европейските Социалисти (държа да отбележа, че Г-н Станишев НЕ е присъствал на самото горене на флага). Разбрахме също, че някои правила на играта май не се коват на Пл. „Народно събрание“ №2, а доста по- на североизток от рая. Всеки, който чете този текст, попада почти веднъж на ден на реклама на лика на Николай Бареков под формата на партийна реклама в интернет.  Само че, на никой не му е ясно кой плаща за нея (и за кебапчетата).

Последният параграф е моята топка. Тя олицетворява това, което аз считам за важно като повод за размисъл. Твоята, читателю мой, може и да е изтъкана от по-различни материали. Може да си задаваш съвсем други въпроси за причините довели до животът, който ти живееш. И това е твое право. Но мисля, че и двамата ще се съгласим, че животът е игра в защита и нападение.

Едва ли някога ще достигнем нивото на чистите чорапи в съблекалнята. Просто няма да е естествено. Но ще е добре да продължаваме с тренировките и всекидневните усилия да направим играта по-изчистена, по-пробивна и отбелязваща повече точки от противниците.  Да започнем да играем сериозно на международните мачове и да престанем да се държим като втори отбор. Да не обръщаме внимание на офертите да продадем мача или пък какво се случва на трибуната с публиката. Важното е какво става на терена. А най-добре ще е да се научим да различаваме партенките и опитите да ни манипулират от действията, които наистина има ефект върху нашият живот в дългосрочен план. А това вече зависи изключително и само от теб и мен.

На 25-и Май, 2014 г имаш чудесната възможност да защитиш това, което ти и тези преди теб са постигнали – правото свободно да изкажеш мнението си, правото да се придвижваш без да имаш нужда от виза, правото да бъдеш гражданин на един съюз поставящ човешките права над всичко. Също така можеш и да атакуваш със стратегия базирана на това какво мислиш за твоето битие като гражданин на най-бедната европейска страна, на това което ти се представя като първопричина за ежедневието ти.

Каквато и да е твоята позиция, иди гласувай! И дръж очите вперени в топката за да не бъдеш изваден от състава!

Copyright © 2014 Borislav Kiprin. All Rights Reserved.