Четенето ми | Borislavkiprin.com

Четенето не е като другите неща. Такова на хубав текст още повече. И макар често да го оприличавам на чувството, което изпитвам когато гледам филм с добра режисура, камера и актьорско майсторство, четенето винаги остава ниво по-горе…

На ден преглеждам около хиляда статии, а вечерно време се опитвам да прочитам поне двадесет и пет страници от книга. В повечето случаи чета неща, които са свързани с работата ми. Там рядко има нещо повече от суха информация подложена в хипстърско-сензационен стил. Но има една малка част от пишещи, които следя и чета с огромно удоволствие. В този пост ще споделя с вас, кои са те. Може и вие да се заразите.

Something Happened I Нещо се случи – личният блог на Тошка Иванова

Тошка пише. Тя борави с думите красиво използвайки клавиатура. Реди мисли кратко, но оставяйки поле за потапяне в света на визуализацията им. Често се опитвам да си представя какво я е накарало да седне за пореден път зад компютъра и да споделя нещата от живота. Едва ли някога постигам успех, пък и не съм я питал за потвърждение, но самото чувство когато четеш думите и изреченията, които тя пише е достатъчно за мен. Препоръчвам четенето и препрочитането на Тошка с горещ/о чай/кафе и Depeche Mode’s “Walking in my shoes”.

Bunny Lava Said – личният блог на Валери Шварц

Валери е виновен не само за много от скъпите за мен четения през отиващата си година, но и за моите писаници. Той е чудесен пример за грабващ автор. Изказът му е земен, почти realliteratur. Той често заема ролята на литературен герой гледащ критично обстоятелствените пояснения в българската реалност докато държи непоклатим и интригуващ сюжет. Няколкото блог поста представящи сбoр от преразкази на българската история са нещо, което не трябва да пропускате. Ако някога напише книга, мечтая си да съм един от първите 10 купили я и получили автограф. Четенето на Валери се препоръчва с бира и твърда скала тип “Rock of ages” на Def Leppard или Joe Bonamassa (според настроението).

Brain Pickings – Мария Попова

Мария Попова е куратор. Тя активно търси стари текстове на известни писатели и ги споделя на блога си заедно с други нещица. Това е работа на пълен работен ден, която тя върши с невероятен panache et aplomb. Винаги е изненадваща и интересна. Нещата, които намира и публикува са наистина интригуващи, може би защото отдавна са забравени или досега никой не ги е публикува. Мария Попова пише само на английски, така че се изисква добро познаване на този език за да може човек наистина да се наслади на публикациите. Препоръчва се с 50 грама Single Malt и някой от последните 5 албума на U2.

Иван Бедров

Иван има блог, но в последно време пише повече за ClubZ. От както е там имам чувството, че е дал пълна свобода на таланта си. Публикува мнението си по злободневни теми част от българския политически и обществен живот. Определено виждам един възход в начина, по който пише, изразява и изгражда тезите си. Не съм сигурен, че съм съгласен абсолютно винаги с него, но едно е сигурно – харесвам да го чета. Препоръчително е да е Metallica с “Master of puppets” & “Kill’em all” с домашна гроздова, за да влезне човек в ритъм.

Има и още няколко блога и автори, които следя но тях ценя заради изказаното лично мнение в социо-политически и чисто човешки план. Можете да ги намерите в колоната в дясно под заглавие Блогъри.

Четенето ми си е мое и не бих го заменил за нищо. В него намирам вдъхновение, оригиналност, радост, тъга и понякога утеха – пълен спектър от емоции, които търся съзнателно или не.

А ти кого обичаш да четеш?