До скоро не мислех много за здравето си. В последните няколко месеца това се промени. За сега с малки стъпки, но с всеки изминал месец качвам летвата на това колко повече мога да направя за здравето си.

За мен здравето е повече от нямането на потребност да си прегледам подутия клепач при красивата лекарка в спешното отделение на една болница в Берлин, да вдигам 100 кила от лежанка като един евродепутат дето не ходи на работа, или пък да си пия витамините всеки ден. За мен здравето е да се чувствам комфортно в кожата си, да мога да извървявам/изкатервам повече километри по време на пътешествията ми, да чета повече книги и материали, които ми помагат да чета между редовете на откровената дезинформация наводнила медийното пространство и общество. За мен здравето е много по-комплексно от обичайната диета, тренировки и сън.

Години наред си казвах, че „от понеделник…”, „от първи другия месец…” или „от Нова година…” ще започна да закусвам, да тренирам, да престана да пуша, да спя повече от 5-6 часа на нощ, да правя какво ли още не… Забързан в ежедневието или просто от мързел началото на седмицата преминаваше в следващия месец, той пък в година и т.н.

Истината е, че студентските години промениха тотално моите хранителни навици и едва от няколко месеца се опитвам да си възвърна навика да закусвам, че и да обядвам. Малко или много започнах да усещам колко по-добре се чувствам с няколко хранения на ден. Тренирам от време на време вкъщи, но искам повече и най-вероятно ще се запиша на опашката чакащи за карти за фитнес клуб (в Мюнхен е нормално да се чака с месеци за пропуск). Намалих цигарите наполовина. Но, по дяволите, аз обичам да пуша! Кефи ме.

До последната година в университета, когато ортопедът ми ми каза, че трябва да престана незабавно да тренирам и играя баскетбол иначе рискувам да седна в инвалидна количка, се чувствах по-добре от всякога – тежах с 20 килограма по-малко, имах 6-pack, вървях по 20 километра без особено напрягане и определено бях по-усмихнат.  Десет години по-късно нещата изглеждат като че ли на 180 градуса променени. Не съм съгласен. Не ме кефи. Не съм доволен. От себе си.

Няколко пъти вече тормозех muiiio, който ме номинира за тази щафета от серия  блог постове за здравето, с въпроси за храненето, физическите упражнения и т.н. И той вместо да ме сиктирдоса, съм съвсем спокойно ми отговаря и обяснява. Дръж се, сеньор! Ще те питам още. Споделянето на опит, четенето на книги, наблюдаването и грижата за собственото здраве са незаменима част от опитите да се чувства човек здрав и способен да посрещне ежедневните проблеми подобаващо.

Към превантивния подход при грижата за здравето на Ана, бих добавил само даряването на кръв. Редовно. Безвъзмездно. Всеки път съм учуден колко добре се чувствам след даряване. Пък знанието, че мога помогна на някой в беда си е един прекрасен бонус.

Психическото здраве също не е за пренебрегване. Но за него много трудно може да се говори „по принцип”, защото всеки си е „башка луд”. Някои повече от другите де. Аз лично намирам за мозъчно-релаксиращо писането на есета, блог постове или просто имейли, разходката с фотоапарат в ръка, отбягването на общуване с тролове, фалшиви герои, двуличници, откровени лъжци, простаци, Волен Сидеров и най-вече всеки и всичко, което ме кара да изпитвам силни негативни емоции. Как? Unfollow, unfriend, delete, SPAM folder, раницата, фотоапарата и билет за място, на което още не посещавал. Понякога чашата вино или шотчето ирландско вършат също чудеса.

Намерете баланса за себе си и не бъдете като мен! Грижете се за здравето си следейки предимно себе си търсейки решения и насока според това. А аз от сега ще…

Ще ми се да прочета какво Тошка и Магдалина биха написали за здравето.

Photo credit: Florian Mühl , който може да бъде намерен тук – florianmuehlphotography.com.

 

Copyright © 2014 Borislav Kiprin. All Rights Reserved.