Вчера едни хора замеряха с камъни други хора. После вторите набиха първите. Всичко това звучи като махленска свада. Но не беше. Ситуацията беше много по-сложно защото първите бяха бежанци от лагера в Харманли, а вторите бяха български полицаи. И всички медии полудяха – телевизия, преса, новинарски сайтове, социални мрежи и народонаселение.

Кой прав, кой крив, няма никакво значение. Важното е да защитим България, нали? Щото тези 3000 души са повечето мюсюлмани (разбирай терористи), млади мъже (разбирай изнасилвачи и убийци), и трето нямат никакво място в родината ни (“Да се махат кой от където е дошъл!”)

От самото начало на бежанската вълна, доброволци и неправителствени организации алармираха българското общество за условията, при който бежанците са заставени да живеят в лагера в Харманли. Съществува липса на нормална канализация, лекарска подкрепа и обикновени хигиенни условия. В същото време Агенцията за бежанците, правителството и известни и неизвестни личности обясняваха как всичко е точно, как бежанците имат всички условия и получават пари по различни програми на нашата държава и на ЕС.

Докато не настъпи момента да се обяви карантина заради заразни болести, да се хлопнат кепенците и 3000 души да заживеят съвсем официално в… затвор. Наистина ли сме учудени, че някои от потърпевшите решиха да се разбунтуват? Интересно ми е как биха реагирали 3000 българи в тази ситуация…

Десетилетия наред България продаваше оръжие на арабските страни, от известно време доставяме такова официално и за афганистанската армия, а не официално за този, който има пари да плати. В един момент това оръжие започва да се използва, хората бягат и се оказват на границите ни. Как точно не го видяхме това? Слепи ли бяхме, глупави ли бяхме, замисляхме ли се една-две крачки напред? Не. Ядохме жабета (разбирай кебапчета).

За последните по-малко от 24 часа четох материали за защитаване на българския народ и православието (?!?!), статуси във Фейсбук призоваващи моменталното репатриране на виновните, създадени бяха групи от типа “Да защитим майка България”, “Мюсюлманите нямат място в Европа”, “Не на мигрантите!”  и какво ли още не. И си викам, абе къде бяха всички тези православни родолюбци на президенстките избори, а на парламентарните преди две години, а тогава когато Пеевски беше избран за шеф на ДАНС… Знам отговора и ми става тъжно.

Това, което се случи в Харманли, няма нищо общо с религията. То няма и нищо общо с произхода на тези 3000 затворници. Има много общо с кражбата на средства предназначени за тях, с доминиращат ксенофобия и митичното вече “българско гостоприемство”. Не можеш да очакваш от хора бягащи от война, немотия и заплаха за живота си да търпят да бъдат третирани като стока или престъпници с присъда.

Нищо не се е променило от момента, когато написах “Аз съм българче, срам ме е от менe…” Съдейки по реакцията на мнозинстото мои Фейсбук и Туитър “приятели” и медиите с национално и глобално покритие, едва ли това ще се случи в обозримо бъдеще. Т.е. тези проблеми ще продължат да съществуват и даже ще се изострят. Чисто и просто тука е така.

И не само тук, но и на други места започва да бъде така. Погледнете Брекзит-а, последните избори за президент в САЩ и вторият мандат на Путин в Русия. Напомня силно на началото на 30-е години на миналия век. Само че, сега някои конкуренти в геополитически план разполагат с огромно количество атомно оръжие…

Това, че и другаде е така,  трябва ли да ни успокоява? Мен лично не. Изобщо даже. Задавам си въпросите:

  • Къде отидоха парите предназначени за бежанците?
  • Кой ги взе?
  • Какво се случи с българското гостоприемство?
  • Кой има полза от този конфликт?
  • На какви морални устои е базирана тази омраза?
  • Колко от моите приятели във Фейсбук, честитящи си редовно Рождество Христово, имени дни и Великден (?!?!) са чели Евангелията?
  • Кога точно и защо така оскотяхме?

Не, не ми отговаряйте! Задайте си ги сами и потърсете отговорите.

Но продължавам да си мечтая, че краденето, неуважението, липсата на нормални условия и лекарски грижи ще спрат. И тогава ще настане такъв живот, че си викам дано…

Вчера едни хора замеряха с камъни други хора. После вторите набиха първите. И утре ще е така. И вдругиден. Защо? Защото не е никак лесно да си задаваш правилните въпроси. А още повече да искаш да намериш отговорите.

Copyright © 2016 Borislav Kiprin. All Rights Reserved.