Патриотично в една задунайска губерния

Преди много години стоях патриотично като истукан, облечен в бяла риза и черни панталони, обут в черни обувки, сложил опълченско кепе на главата и чаках с нетърпение да ми сложат синята чавдарска връзка. Това се случи в компанията на мои съученици и нашите родители, учители и под акомпанимента на тържествена музика. Празнувахме Освобождението на България от османско иго. Дата, разбира се, беше 3-и март.

Винаги са ме учили, че трябва да бъда признателен на Руската империя, след това на Съветския съюз, а напоследък и Русия. Те са ни освободили след почти 500 години, в които България е била част от Османската империя.

Не толкова отдавна, след насъбиране на много съмнителни несъответствия между това, което е било в моите учебници и това, което четях, започнах да поставям под съмнение моите знания и реших да задълбая в темата.

Всичките тези години не знаех, че 3-и март 1878 г. е дата на подписване на примирие за да може османските войски да се оттеглят и чак после да се обсъжда териториалното определение на освободените земи. Интересно е, че през 1888 г. 3-и март започва да се празнува като Ден на възшествието на престола на император Александър II. Не знаех, че след като е освободила моите деди, Руската империя е поискала да и бъдат изплатени едни пари в равни на… 32,5 тона злато. Не бях и подозирал за мнението на много от нашите възрожденци и борци за свобода, които определено не са приемали руснаците като освободители, а като окупатори. Научих и много други неща, които разбиха знанията придобити в часовете по история на малки парченца.

Днес е 3-и март през лето 2017-о. Остават 23 дни до предсрочните избори и до самия край на днешния ден всяка една политическа сила бореща се за депутатски места ще показва колко е патриотична.

И докато вчера копнеещата за премиерския пост г-жа Корнелия Нинова от БСП заяви, че ще постави вето върху по-нататъшни санкции по отношение на Русия, днес се събудих с видео във Фейсбук на представители на Да, България поставящи цветя на паметника на Александър II в Пловдив.

Българската патриотка Корнелия Нинова явно не мисли че отнемането на територия от друга държава заслужава ответно действие. Интересно какво мисли за Кърджали и Делиормана и за неотдавнашния сън на един президент на Република Турция, в който той отворил голямото си сърце за бившите територии на Османската империя. Дали тази госпожа ще му ги даде ей така в името на разбирателството и доматите, който Турция ни продава с тонове?

Младите дами и господа от новата партия (която можеше да получи на изборите моя глас между другото) си задават същите въпроси, които имам и аз или просто е добре да бъдеш патриот, предвид идещите избори? Какво ли мислят за ревизия на историята ни и прилагането на един прочит базиран на истината, а не на пропагандата на една бивша велика сила?

Днешният ден ще е дълъг и съм сигурен, че ще има още много патриотични думи, действия и обещания.

Аз няма да празнувам. Няма и да честитя. Ще помена загиналите за свободата на България, сънародници, руснаци и други чужденци дали живота си за нея. Независимо от користните планове на една империя, заради тяхната жертва и борба ние днес сме свободни по конституция. За жалост не сме свободни нито в главата си, нито в душата си.

139 години от примирието дало начало на нашето освобождение, а ние все така чакаме някой да ни освободи и да ни накара да заживеем освободени от собствените си комплекси, морал и “лева ръка, десен джоб” манталитет. И докато това освобождение не се случи, предполагам че ще си празнуваме патриотично всяка година 3-и март с къде-къде по-голяма помпозност и пуйчене от двете дати през септември (6-и – Съединението на България и 22-и – Независимостта на България), които дават истински заряд на българското родолюбие.

Мир на праха на загиналите борци за свободата и независимост на България! Тях трябва да почитаме всеки ден. А борбата продължава.