Тази сутрин станах рано и се озовах в залата с единственото желание да се изпотя. Налях си вода за добавките, загрях и отидох на Смит машината за да започна с първото упражнение от днешната програма – клекове с щанга. И докато си нареждах тежестите забелязах две момичета седнали на пода правещи Russian twist с гири. И така – аз клякам, те въртят гирите от едната страна на другата, пъшкаме, стараем се и… дойде време за кратка пауза.

Цоцкам си аз от добавката и се опитвам да релаксирам квадрицепсите, а момичета започват да си говорят нещо. Не ги чувам заради музиката в ушите ми. Не ме и интересува. Погледът ми започва да рее из залата. Около двадесет пръча сме по лежанките или с гири пред огледалата и само тези две момичета. Изведнъж едната девойка протегна ръка и погали другата по бедрото. В следващия момент последва една изключително мила и нежна целувка по устата. Не френска с език, а от тези, които споделяш с партньора си съвсем откровено и бързо.

Стана ми готино и същевременно много тъжно. На нито един от деветнадесетте мъже не му направи впечатление. Всеки се потеше под тежести или в паузите си и продължаваше напред. Даже и полякът с десетте патриотични татуси и голямо шкембе не се впечатли. В Мюнхен на никой не му дреме кого обичаш. Така и трябва да бъде.

Стана ми тъжно в момента, в който започнах да си представям същата ситуация, но в един съвсем обикновен български фитнес клуб с нацепени батки покрити с татуси на Христо Ботев, Васил Левски, “България над всичко”, кръстове в различни форми и т.н. Сещате се…

Съмнявам се, че хомосексуалните ми приятелки биха дръзнали да проявят каквато и да е форма на интимност в така среда. Тъжно е, че ги е страх. Но най-тъжното е, че има хора, които си мислят, че имат право да казват на някого в кой да се влюби и да служат за какъвто и да е морален ориентир базиран на егото и криворазбрано православие, или пък това последното си е точно разбрано. Зависи от гледната точка.

Приключих с тренировката. Добра беше. Изпотих се като хората и трудно вървях към вкъщи. Доволен съм.

По пътя се сетих за двете афганистански момчета, които Широка Лъка отказа да приеме. После и за двамата сирийци от Елин Пелин. Нито за едните, нито за другите има място според местните. Щели да убиват, да крадат, да докарат хиляди други като тях… Шубето е голям страх.

Навремето, в залеза на социализЪма, ме учеха как ние българите сме най-трудолюбивите, най-умните и най-гостоприемните. Как България е най-красивата и най-благодатната страна. И как има място за всички под нашето синьо небе. В десетилетието след промените продължаваха да ме учат на същите тези неща. После заминах и започнах да се сблъсквам с реалността. Видях много хубаво и много лошо, красота и грозота, видях и как деца се продават от родители за да бъдат залети с вряла вода и да прекарат живота си в просене на пари. Усетих и какво е расизъм насочен към хора, които са чужденци или просто различни.

За последните осемнадесет години тези хубави лозунги, на които ме бяха учили в родината бяха разбити на парченца един по един. Всяко връщане в България и с всяко отваряне на български информационен сайт, те биват разбивани на още по-малки парченца. Някой от тях вече са станали на сол или фини частици. Най-вече митът за гостоприемството на българина.

За мое огромно съжаление наблюдавам настъпването със страшна сила на животинското у хората и откъсването от човешкото. Чувствата като милосърдие, емпатия и желание да помогнеш просто ей така се наблюдават сред все по-малко хора. Омразата, апатията и страхът заемат тяхното място. Бъдещето не изглежда никак розово.

Човешките права започват там където свършват негативните емоции и дадат място на мисленето в перспектива. Те са не само за нас, но и за децата ни и тяхното поколение. И докато особено това последното не се разбере, сивотата ще преобладава в живота на всеки един от обществото.

До тогава България ще остане една криворазбрана цивилизация не само за тези отвън, но най-вече за тези вътре.

Криворазбрана цивилизация by Borislav Kiprin is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.