Автобусът препуска в нощта по швейцарската магистрала. Повечето пътници са потънали в сън, а някои четат или са вперили поглед в електронни устройства. А аз правя ретроспекция на един слънчев ден прекаран в Цюрих…
Пътешествието беше планувано отдавна и с конкретна цел – посещение на рядка изложба с портрети правени от една от майсторките на фотографията – Ани Лийбовиц. Тя е човекът, който е направил онази фотография, в която Джон Ленън гол прегръща Йоко Оно на пода. Ани Лийбовиц я заснема часове преди животът на битълса да бъде отнет. Няма как да не ви е попадала пред погледа поне сто пъти.
За последните 45 години Ани Лийбовиц е успяла да изгради репутация на един от най-добрите портретни фотографи в света. Успява да предаде неописуемо с думи чувство във всяка от своите творби. Те до една са живи и говорят.

Миналата събота Серина Уилямс спечели финала на Откритото първенство на Австралия срещу сестра си Винъс. Телевизионните камери запечатаха тяхната прегръдка и впоследствие благодарствените дума на всяка една към другата. Е, Ани Лийбовиц преди време им направи такава чернобяла фотография. Тя показваше същото, което видяхме на корта миналата събота и много повече. Нейният шедьовър наблягаше на сестринската любов и всеотдайност, на погледа вперен напред, на разбирателство и още сто неща.
В същата тази събота, в която сестрите Уилямс играха финалът, беше открита и изложбата на Ани Лийбовиц в Цюрих на тема “Жени: Нови потрети” (WOMEN: New Portraits) . Тя включваше кадри на жени, на които всички се възхищаваме – жени от изкуството, от бизнеса, от политиката, от спорта, от социални дейности, от кабарето в Лас Вегас, от каубойските шоута в щатския Юг… Красиви, всяка само по себе си. Сигурни, всяка в това което прави. Искрени и истински, всяка все едно пред нея няма камера. Решителни и умислени, всяка изобразена в собствения ѝ момент. Прекрасни и силни хора.
Да – ХОРА. Човеци, като всички мъже.




Преди няколко дни един мой близък ме попита защо ако Щатите са толкова голяма демокрация, сега протестират срещу законно избран президент. Мисля че тази изложба на Ани Лийбовиц би била казала повече от 1000 думи в отговор.
Имаше две фотографии на Мерил Стрийп. Същата, която храбро изказа това, което много хора мислят за Тръмп. Имаше такава и на Елън Дедженерис, която от години се бори за равни права. Там бяха и тези на Хилъри Клинтън и Мишел Обама, Елизабет Втора, Кейти Ледеки, Шерил Сандбърг, поколението от актриси Ричардсън и още много други дали всичко от себе си и допринесли с таланта и работата си за едно по-богато и пъстро настояще и бъдеще.




Дори и в развитите демокрации мнозинството от жените не биват третирани наравно начало с мъжете – трудово заплащане, наемане на работа, право на избор, домашно насилие… you name it! Портретите на Ани Лийбовиц са стопроцентов аргумент в полза на равнопоставеността на половете – силни, въздействащи и пленяващи. Би било чудесно, ако придобиете книга с нейните фотографии.
Снимков материал: Предоставени от Елеонора Кискинова, чиито телефон прави по-хубави снимки от моя. Благодаря!
Copyright © 2017 Borislav Kiprin. All Rights Reserved.