Изборът да не бъде направен избор

Трудно е да се пише пост за избора. Това нещо, пред което всеки един от нас е изправен по няколко пъти на ден. Става още по-трудно, когато разбереш, че по-често правиш грешния избор отколкото правилния. Но жестоката истина е, че няма отърване – изборът е нещо, от което човек не може да избяга.

Твърдо вярвам, че изборът за нещо важно трябва да бъде направен на базата на информация, поглед в бъдещето и понякога една известна доза интуиция. Тези три компонента, за мен самия, са доказали че играят много важна роля в определянето на следващата стъпка, когато съм изправен пред избор.

Преди известно време реших, че ще се постарая да споделям в социалните мрежи по-малко политическа информация свързана с България. Също така си обещах да огранича колкото се може повече комуникацията базирана на тази тема. Това, разбира се, не означава, че престанах да се интересувам или пък да чета всекидневници, блог постове и анализи. Избрах този подход поради ред причини, но най-голямата е че се уморих.

Уморих се да гледам как хора, уж интелигентни, не могат да сметнат х+х, защото вече до такава степен са отвратени от статуквото, че даже не искат и да потърсят информация за да определят неизвестните. Уморих се да чета откровена пропаганда, fake news и алогичност. Уморих се да си говорим глупости.

Преди няколко дни една изключително нагла и безочлива леля, по съвместителство председател на БСП, рече че демокрацията ни била отнела нещо. Ей така, просто го вкара в средата на един пост във Фейсбук. И светът изригна. Само че, почти никой не контрира, че не демокрацията, а пълната ѝ подмяна отне правото на избор у хората.

За последните 28 години, много от сънародниците ми не се научиха да избират мисленето с главите си. Свикнали по време на “Партията над всичко” останаха с поглед вперен в телевизията и пресата. Същите тези медии, които с течение на годините бяха превзети от едни задкулисни интереси под формата на един млад успял корпулентен бизнесмен. Отдавна вече истината не е, това което е, а това което те искат да бъдат. Това, което светът нарича fake news, българите си го ручаме от десетилетия. Клети западняци!

В последно време е модерно да бъдеш патриот. Точно така, патриот а не родолюбец. Тези две понятия са тотално различни, още повече когато човек следи реториката на мало и голямо заставаща зад идеята “България над всичко”. Същи тези, за които интересите на една някогашна империя са равни на общонационалните български такива. Същите тези, за които 12-15% от българските граждани не са българи, защото са а) мюсюлмани, б) роми, в) не са православни, г) имат небългарско фамилно име, д) хомосексуални са, или е) нещо не им е българско българското.

На последните президентски избори един генерал, които беше продаван като голям Българин, спечели с антиевропейска и антибежанска реторика. След като встъпи в длъжност, той избра да гласува едно в Брюксел, а да говори съвсем друго когато се прибере в София. Тук няма избор, защото има за всекиго по нещо. Всъщност, не съм прав. Човек винаги може да реши, че тази тежка форма на географска шизофрения трябва да бъде лекувана. Но като се има предвид, че много си го харесват, това едва ли ще се случи.

Идната неделя пак трябва да гласуваме, но този път за парламент. Моят приятел Валери Шварц написа чудесен пост по този повод. Но като се има предвид, че през 2020 година кохезионните европейски фондове ще секнат в голямата си част, а България пропиля 10 години от шанса си да избере да се възползва максимално от предоставената възможност за качествен и количествен растеж, резултатите ще са вероятно последната възможност да станем европейска държава. Следейки обществените нагласи и политическия наратив, скоро пак ще се учи руски в училище като задължителен предмет.

Изборът е право, от което можеш да се възползваш. Същевременно той може да бъде насочван, моделиран и тотално подменян в зависимост от образоваността, психиката и общокултурната нагласа на индивида и масата като цяло. България е един прекрасен пример за необятната възможност да се манипулира обществото. Не, далеч не сме единствените, но сме text book example.

Доказателства за тази зависимост всекидневно биват показвани – изказванията на една нагла леля, на един пожарникарски генерал с лесно ранимо его, на стотици агенти на ДС и техните ученици, на средностатистическите Иван и Мария, на патриотите край граничните пунктове с Република Турция и т.н. Изберете си!

Но изборът преди всичко е личен. И като такъв, човек не може да обвинява друг, че последствията от направеното са грешка на втория. “Гъбоберачеството”, податливостта към моделирането на общественото мнение, късата памет или хомо- и ксенофобските нагласи са личен избор. И следващия понеделник този избор ще се превърне от личен в обществен, а малко след това и в национален.

2021 година ще бъде интересна. Само да сме живи и здрави. Тогава обаче изборът ще е силно лимитиран.