Вчера, седми януари лето две хиляди и петнадесето, хора убиха хора. Дванадесет души бяха разстреляни от двама в самото сърце на френската столица. Светът изпадна в потрес, медиите и социалните мрежи излъчиха и публикуваха множество снимки, видео материали, карикатури, мнения, анализи и прочие. Централните площади в много френски градове се изпълниха с хора изразяващи съпричастността си със служителите на карикатурния седмичник Charlie Hebdo и полицаите загубили живота си след показен разстрел. Много френски посолства и консулства по света намериха цветя и горящи свещи пред вратите си.
Отново намерихме себе си потънали в анти-ислямски настроения още преди да сме разбрали идентичността на хората натискали спусъците на двата автомата Калашников. Бързо намерихме утеха с публикуването на видеото от атаката, със статус във Фейсбук, с туит, с разговор с колега. И може би вече днес, а може би и утре, ще се върнем обратно към всекидневието си и ще забравим този черен момент от съвременната ни история.
Още снощи исках да напиша обширен пост и да си го излея. Цял ден четях словоизлиянията, анализите, мненията и прекалено много откровени идиотщини за този терористичен акт. Отказах се предимно защото не исках за пореден път да пиша негативен материал. Тази сутрин видях, че Валери е поставил много от мислите ми без да знае в своя блог пост „Аз не съм Чарли”. От тази страна на медала трудно би могло да се добави нещо съществено. Или поне не от мен.
Замисля ли защо много от тези терористи са хора родени или израснали в страната, в която извършват тези актове на терор? Помните ли норвежеца Брейвик, който уби 77 младежи на един остров с северното кралство? Колко точно масови убийства се случват в САЩ всяка година? Знаете ли, че по мнение на специалисти над 3000 от воюващите на страната на Ислямска Държава са чужденци? Чухте ли, че двамата, които застреляха дванадесет души и раниха още хора са всъщност… французи?
Има нещо фундаментално сбъркано в оправданието, че взимаш оръжие и отстрелваш човешки същества позовавайки се на твърдо на християнските си ценности или крещейки „Алах е велик!” Защо тези хора са се почувствали толкова несигурни и отхвърлени от обществото, че да стигнат до преизподнята на личния си грях и да тръгнат против всичко написано в тяхната света книга? Дали пък и ние, хората около тях, не носим отговорност?
Всички сме ходили на училище. Мнозинството от нас даже са завършили средно образование. Някои са били популярни, други невидими, а трети често са били обект на някакъв вид насилие, вербално или физическо, само защото са различни. Дали е заради начина, по който изглеждат, дали заради произхода им, вярата и цялата традиция, която върви с нея? Има много „извинения”, които подрастващите използват за да се покажат или докажат за сметка на друг.
А семейството? Какво последствия оказва върху едно дете един счупен брак, агресивни и малтретиращи родители? Постоянният тормоз, физическото безсилие на жертвата и психическата немощ на „силния”?
А храма? Да, същия този в който хората търсят утеха, надежда и обяснение за случващите им се несгоди. Откровеното лицемерие на богослужителите или изкривените проповеди, несметните афиширани богатства, безпочвените обещания за живота след смъртта, те не носят ли отговорност?
А обществото? Това постоянно сочене с пръст по посока на малцинствата – етнически, религиозни, базирани на сексуална ориентация или пък нещо друго. Статусът във Фейсбук или туитът наричащи някого „педераст”, „печка”, „рязана пушка” или „мангал”. Те как ви изглеждат?
А медиите? А, медиЙте!
Батман, Супермен и другите супер герои са част само от комиксите и филмите. Те не съществуват в реалния свят. Помните ли онзи момента когато един австралиец от ирански произход държа часове наред заложници в едно кафене в Сидни? А знаете ли, за това че една австралийка написа предложи на друга да върви с нея за да не се страхува последната заради забрадката, която носи? Заслужава си човек да си помисли добре покрай тази случка и да си направи изводи.
Аз и ти, ние и те носим отговорността за случващото се покрай нас. Отговорността е наша. Обща. Не религията, не произходът, вярата убиват хора. Хората убиват хора. И докато не започнем да работи сериозно върху себе си ще жалеем още много жертви и посегателства върху свободата на словото и личната ни душевна и физическа неприкосновеност.
Хората убиват хора. Чики-чики банг-банг! by Borislav Kiprin is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.
