Епикризата на една патрЕотичност за чиста и свята република

Човек би казал, че това бе една добра работна седмица за българската петрЕотичност. В парламента официално се заклеха народните представители на две националистически партии и обединения, Волен Сидеров поиска снемането на флага на Европейския Съюз от Народното Събрание,  разследването срещу Ангел Джамбазки за заплаха и слово на омразата бе прекратено от Софийска градска прокуратура, и същевременно медиите, блоговете и социалните мрежи вдигнаха много шум и следователно вкараха патрЕотите в главата и устата на обикновения българин.

Истината, че това изобщо не е ново явление. Носим си го от години с нас като скъп ключодържател донесен ни от Ваньо при последната му командировка в Източна Германия през 70-те. Крием се зад портрета на Апостола и емблемите на някога велики футболни клубове Левски, ЦСКА, Ботев Пловдив, Локомотив (и в двата му А варианта). Уповаваме се на Библията, ерго на Господ. Мислим си, че сме единствените, уникалните и неподправените, най-гостоприемните – истинските човеци.

Правят впечатление няколко наблюдения от последните месеци:

  1. Когато се въвеждаме санкции срещу Руската Федерация и се предприема ответна реакция на обявяването на членките на ЕС и НАТО за враг на Русия в новата руска военна доктрина, това е богохулство, ерес и в противоречие на изконната дружба между православни и славянските народи.
  2. Когато “С нами Бог” на фона на флаг на друга държава се прави предизборна кампания, това също е съвсем нормално.
  3. Когато обикаляме братски и колониални петзвездни хотели и курорти докато милеем и плачем за икономическото състояние на БългаринЪТ, това е патриотично и национално отговорно.
  4. Когато някой се бори за равни права, това може само и изключително да се случи под влиянието на външни за България сили.
  5. Когато някой е привлечен от представител на същия пол, не се чувства комфортно в дрехи отредени като принадлежащи и социално-приети за пола му/ѝ, тогава това е разврат, сексуална перверзност и морална разпуснатост.
  6. Когато заплашваш със саморазправа хора търсещи убежище и по-добър живот в България и ги наричах боклуци, това е свобода на словото.
  7. Когато развяваш транспаранти призоваващи към етническо прочистване на родината докато подкрепяш любимия отбор, всичко е ок.

Защо пиша в първо лице множествено число ли? Защото всички до един имаме принос към това, което се случва. За много от нас думите „бежанец” и „нелегален емигрант” са просто синоними, но второто ни харесва повече, защото е по-дълго и ни прави да изглеждаме по-умни. Отразявайки новините в нашите вестници, телевизии, блогове и социални мрежи считаме нужно да сочим с пръст хората с различна от православно приетата сексуална ориентация. Думата „Педераст” е една от най-обидните в ежедневната ни реч.  „Рязана карабина”, „обратна резба”, „чалма”, „чифут” и още много други ни правят още по-големи патрЕотични, още по-Българи. Даваме гласа си за Волен Сидеров и дружина, за Валери Симеонов, за Ангел Джамбазки, за Слави Бинев и дамата на всичко българско – Магдалена Ташева. Гледаме патрЕотични братски телевизии, псуваме Европейския Съюз за скапаните пътища построени или рехабилитирани с техните пари и строим стена по границата със единствената страна, която има постоянен двуцифрен икономически растеж в Европа, но смее да пропуска тези „нелегални емигранти”. И не на последно място, мълчим си когато видим някоя проява на расизъм, сегрегация и психологическо и физическо посегателство над хора с различна от нашата сексуалната ориентация.

И преди съм писал на тази тема (тук, тук, тук и тук), говорил съм много с роднини, близки и приятели. “Аз съм българче, срам ме е от мене…” даже достигна невероятните за мен 60 000 прочитания и десетки обидни коментари, след като беше препубликуван в няколко новинарски уебсайта. Истината е, че навсякъде по света ксенофобията, национализмът, патрЕотичността и отричането на равните права присъстват. На места силно отявлени, на други в минимален размер. Прави впечатление, че тези страни които успяват да минизират проявата на слово на омразата и подбуждане към насилие и омраза на расова или каквато и да е друга основа живеят по-добре. Интересен факт, нали?

Но за сега за българина и за българските институции „ПатрЕот звучи гордо”.

ПатрЕотичност – дума в съвременния български жаргон означаваща криворазбрано понятие за родолюбие, патриотичност и българщина и честото използване на икономически проблеми в речи и изявления докато изговарящият ги се пече на кубински плаж, търка седалката в европейският парламент или се кичи с портрета на Апостола.

Copyright © 2014 Borislav Kiprin. All Rights Reserved.

4 Comments

  1. MihailD October 30, 2014 at 12:31 pm

    Колкото и да ми обясняват колко са патриотични разните шпиц-команди и футболни агитки, това са си хора, които жадуват за насилие и поддържат фасада. Явно е, че фасадата на патрЕотизма успява да впечатли голяма част от българите. Проблемът е, че патриотизма е криворазбран.

    Защо е патриотично да се размотаваш по улиците, с българско знаме, заплашващ минувачи с насилие, а не е патриотично да се опитваш да внесеш малко позитивна промяна в обществото, чрез пример и оказване на помощ на тези, които се нуждаят?

    1. Borislav Kiprin October 30, 2014 at 12:36 pm

      Михаиле, благодаря за коментара!
      Позитивизмът или по-скоро неговата липса е пословичен. Не малко български автори са го описвали по времето на възраждането. Но грозната истина е, че патрЕотизмът обслужва определени интереси и играе ролята на механизъм за отвличане на вниманието на хората от истинските проблеми и случки в управлението на държавата и определени бизнес модели.

      1. Peter Nikolow October 30, 2014 at 1:58 pm

        Един вид патриотизма и национализма са гръмоотвод.

        1. Borislav Kiprin October 30, 2014 at 2:08 pm

          Не съм много съгласен с аналогията. Гръмоотводът има точно предназначение и крайно решаване на проблемът, заради когото съществува. При криворазбрания патриотизъм и национализма решаване на проблеми не се наблюдава, създаването на допълнителни такива обаче да.