World in my eyes
Постове публикувани на български език и съдържащи личното ми отношение към събития и случки в България – родината, която наблюдавам от разстояние и често с въпросителни.
Представете си дюна. Ама огромна така. Всъщност най-голямата в Европа. Ей там, на ръба на западното крайбрежие на Франция и по-специално в Аквитания. Пишат я Dune du Pilat.
Представихте ли си я?
А сега си представете как там никой не събира евро за вход и хиляди хора я изкачват всеки ден, снимат се или просто лежат на ситния жълт пясък. Семейства, двойки, тичащи деца, баби, дядовци, майки и бащи.
Представихте ли си ги?
В последните няколко дни много се изписа за Александър Николов, който май се казва Спас Василев, но всъщност е сигурно, че е @tourbg. Измамил хора със самолетни билети и пари, казват и потърпевши, и медии, и ГДБОП, и всеки българин в интернет, който има мнение по въпроса.
Само че… никой не казва защо Александър/Спас бе канен да дава интервюта по радия и телевизии, защо се публикуваха статиите му… И всичкото това без никой да го е проверил какъв е, що е, съществува ли реално под името, с което се представя, на базата на каква експертност е канен и т.н.
Шапката на патриотичността или новото парламентарно представяне са поредния комплект пирони в ковчега на българската демокрация.
В пореден епизод от сериала „Абсурдистан – страната на неограничените възможности“ един член на изпълнително бюро, един бизнесмен и един главен прокурор на Република България пият кафе в офиса на първия и обсъждат разни неща. Един зам. министър в новото правителство вдига волно ръка в хитлеристки салют на една снимка публикувана във Фейсбук. Едни медии прибягват до една медийна стратегия, която преди години беше прелюдията на едно от най-ужасяващите етнически прочиствания в съвременната история на човечеството.
Трудно е да се пише пост за избора. Това нещо, пред което всеки един от нас е изправен по няколко пъти на ден. Става още по-трудно, когато разбереш, че по-често правиш грешния избор отколкото правилния. Но жестоката истина е, че няма отърване – изборът е нещо, от което човек не може да избяга.
Твърдо вярвам, че изборът за нещо важно трябва да бъде направен на базата на информация, поглед в бъдещето и понякога една известна доза интуиция. Тези три компонента, за мен самия, са доказали че играят много важна роля в определянето на следващата стъпка, когато съм изправен пред избор.
Преди много години стоях като истукан, облечен в бяла риза и черни панталони, обут в черни обувки, сложил опълченско кепе на главата и чаках с нетърпение да ми сложат синята чавдарска връзка. Това се случи в компанията на мои съученици и нашите родители, учители и под акомпанимента на тържествена музика. Празнувахме Освобождението на България от османско иго. Дата, разбира се, беше 3-и март.
Винаги са ме учили, че трябва да бъда признателен на Руската империя, след това на Съветския съюз, а напоследък и Русия. Те са ни освободили след почти 500 години, в които България е била част от Османската империя.
Не толкова отдавна, след насъбиране на много съмнителни несъответствия между това, което е било в моите учебници и това, което четях, започнах да поставям под съмнение моите знания и реших да задълбая в темата.
