В навечерието на годишнината от “Нощта на белия автобус” и точно в 17:59 часа премиерът Пламен Орешарски подаде оставка. Това може би беше едно от изключително малкото неща, които обеща и свърши. Поне от това, което изрече пред българското общество за малко повече от година управление.
Пиша този пост докато гледам предаването наживо от площад “Народно Събрание” на Иво Божков. И ми е много тъжно.
От една страна виждам хора, които вложиха толкова време, усилия и емоция за да свалят това правителство, да се радват и поздравяват. От друга, не мога да не тръгна да ги броя колко са. Единици на фона на седем милиона българи. Един нищо и никакъв минимален процент. Така ми изглежда ситуацията.
