Browsing Category На Български

Постове публикувани на български език и съдържащи личното ми отношение към събития и случки в България – родината, която наблюдавам от разстояние и често с въпросителни.

Четенето ми

Четенето не е като другите неща. Такова на хубав текст още повече. И макар често да го оприличавам на чувството, което изпитвам когато гледам филм с добра режисура, камера и актьорско майсторство, четенето винаги остава ниво по-горе…

На ден преглеждам около хиляда статии, а вечерно време се опитвам да прочитам поне двадесет и пет страници от книга. В повечето случаи чета неща, които са свързани с работата ми. Там рядко има нещо повече от суха информация подложена в хипстърско-сензационен стил. Но има една малка част от пишещи, които следя и чета с огромно удоволствие. В този пост ще споделя с вас, кои са те. Може и вие да се заразите.

Read More

За здравето

До скоро не мислех много за здравето си. В последните няколко месеца това се промени. За сега с малки стъпки, но с всеки изминал месец качвам летвата на това колко повече мога да направя за здравето си.

За мен здравето е повече от нямането на потребност да си прегледам подутия клепач при красивата лекарка в спешното отделение на една болница в Берлин, да вдигам 100 кила от лежанка като един евродепутат дето не ходи на работа, или пък да си пия витамините всеки ден. За мен здравето е да се чувствам комфортно в кожата си, да мога да извървявам/изкатервам повече километри по време на пътешествията ми, да чета повече книги и материали, които ми помагат да чета между редовете на откровената дезинформация наводнила медийното пространство и общество. За мен здравето е много по-комплексно от обичайната диета, тренировки и сън.

Read More

25 години мечти, лъжи и видео

Беше един нормално мрачен ден за ноември преди 25 години през 1989. Бях пуснал телевизора докато си пишех домашната работа и изведнъж видях посърналата физиономия на Тодор Живков и чух патосът на другаря Петър Младенов. Погледах малко и изгубих интерес, фокусът ми се премести отново върху училищното занятие. По-късно майка ми се прибра и я посрещнах на вратата с новината. Помня как, чувайки я, тя направи крачка назад и попита “Шегуваш се нали?”

След това всичко се случваше като на малкия екран. Може би това се дължеше на непрестанното гледане на телевизия вечер – различният начин на водене на новини, рекламите на Адидас Торшън (“Обувките предназначени да стигнеш далеч” или нещо такова), първата българска ТВ реклама на Асос Интернешънъл и първата изключително усмихната такава, “Времето е наше” и какви ли още не непознати за мен неща до този момент.

Read More

Епикризата на една патрЕотичност за чиста и свята република

Човек би казал, че това бе една добра работна седмица за българската петрЕотичност. В парламента официално се заклеха народните представители на две националистически партии и обединения, Волен Сидеров поиска снемането на флага на Европейския Съюз от Народното Събрание, разследването срещу Ангел Джамбазки за заплаха и слово на омразата бе прекратено от Софийска градска прокуратура, и същевременно медиите, блоговете и социалните мрежи вдигнаха много шум и следователно вкараха патрЕотите в главата и устата на обикновения българин.

Истината, че това изобщо не е ново явление. Носим си го от години с нас като скъп ключодържател донесен ни от Ваньо при последната му командировка в Източна Германия през 70-те. Крием се зад портрета на Апостола и емблемите на някога велики футболни клубове Левски, ЦСКА, Ботев Пловдив, Локомотив (и в двата му А варианта). Уповаваме се на Библията, ерго на Господ. Мислим си, че сме единствените, уникалните и неподправените, най-гостоприемните – истинските човеци.

Read More

Липса на ищах

Нямам ищах. Не ми се пише. Не ми се туити. Не ми се публикува нищо във Фейсбук. Мълчи ми се. Даже не ми се и чете вече. Страхувам се, че пак ще попадна на информация, която ще ме накара да покрия лицето си с длан и да измълвя „Господи, слез на земята и си прибери вересиите!”

Read More