Три неща са неизменна част от българската действителност. Всъщност повече от всички други реалности. Т.е ако има нещо, което да е типично българско и родно, това са боя, еб*нето и српската музика. Така е от времето на Тато, така ще бъде и по времето на поредния български спасител.
Browsing Category На Български
Постове публикувани на български език и съдържащи личното ми отношение към събития и случки в България – родината, която наблюдавам от разстояние и често с въпросителни.
“Добър ден! Какво ще желаете?”
„Добър ден! Какво ще желаете?” е поздравът придружен с усмивка, който всеки клиент получава при влизане в магазин, ресторант или кафене в Любляна, Словения и Загреб, Хърватска. Същото ще му се случи и в Прага, а най-вероятно и на други места в Източна Европа ще го срещна. В люблянския хотел ме питаха на какъв език искам да ми говорят. В крайна сметка си избраха сръбски. В ресторанта в Загреб ме забавляваха със шегички на хърватски, нищо че бе повече от ясно, че съм чужденец и говоря езика пет за четири.
„Добър ден! Какво ще желаете?” е поздравът, който много рядко ще чуете в София. Още по-рядко такова посрещане ще бъде придружено и с любезен искрен тон. В повечето случаи ще се почувствате сякаш сте направили нещо не така и трябва да се извините на продавачката/сервитьорката. Демек, аха да изядеш бой…
Защо го казвам това ли? Защото ми прави впечатление. И защото ме е срам.
Алея Карл Маркс
Улица Карл Маркс (Karl Marx Allee), ресторант “Кафе Москва” (Kafé Moskau) и огромен рекламен надпис “Балканкарподем” (Balkankarpodem) качен на покрива на жилищен блок и видимо построен в рамките на тогавашната Германска Демократична Република… Това видяха очите ми в центъра на Берлин. Tова е столицата на днешната Федерална Република Германия – най–силната икономика в Европейския Съюз и най-големият вносител на средства в евробюджета. Една безспорно демократична и уредена страна. От тези, за който казваме, че са се оправили.
За Волните, Долните и Болните
Този протест е различен. Вие видяхте ли децата вчера? Да, тези които рисуваха, а около тях майки и бащи изказваха своето мнението за управляващата (липса на) класа. А видяхте ли плаката “Не сте достатъчно умни, за да ни управлявате”?